СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПАРТНЬОРИ И ПОТЕНЦИАЛНИТЕ БЕНЕФИЦИЕНТИ ТРЯБВА ДА УЧАСТВАТ В ПОДГОТОВКАТА НА ПОКАНИТЕ ЗА ПОДБОР НА ПРОЕКТИ

Социално-икономическите партньори и потенциалните бенефициенти трябва да участват в подготовката на поканите за подбор на проекти по новите oперативните програми на ЕС. Това ще позволи отпускането на средствата да става в съответствие с реалните потребности на целевите групи и да се обезпечат повече и по-качествени проекти. Около този извод се обединиха участниците в конференцията„ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС – научени уроци от първия и предизвикателства през втория програмен период“, която се проведе днес. Конференцията бе организирана от Българската стопанска камара и Професионалната асоциация “Европейски и национални програми за развитие“ (ПАЕНПР). Във форума взеха участие заместник-министрите на труда и социалната политика и на образованието Зорница Русинова и проф. Николай Денков, представители на администрацията на Оперативните програми и на браншови и регионални бизнес организации, консултантски фирми, настоящи и потенциални бенефициенти по оперативните програми.

"Евросредствата са своеобразен "допинг", но бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", каза председателят на БСК Божидар Данев по време на конференцията и допълни, че е важно какво е постигнато благодарение на средствата от ЕС, а не колко пари са усвоени. "Предходният период разглези бизнеса, че европейските пари са донорски и не трябва да се връщат и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна”, каза г-н Данев. Според него у българския бизнес има страх от инвестиционни начинания, основна причина за което е, че банковата система оценява много тежко политическия риск в страната. Доказателство за това е, че при над 40 млрд. лева спестявания на населението и бизнеса в банките, лихвите по депозитите са под 1%, а в същото време лихвите по бизнес кредитити са средно 9,8%. 

Председателят на ПАЕНПР Атанас Кирчев отбеляза, че около 1/4 от проектите, финансирани по ОП "Развитие на конкуретноспособността на българската икономика", нямат реално никакво продължение след приключване на финансирането. Според Кирчев съфинансирането с над 50% води до т.нар. "инвестиционна безотговорност" у бизнеса и изкривява пазарната среда.

Недостатъчно ясните и категорични критерии за оценка на проектните предложения, твърде голямото забавяне от страна на администрацията на същинската оценка на проектите, както и изключително рестриктивният подход при администрирането на одобрените вече проекти бяха откроени като основни проблеми при изпълнението на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", ОП „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата за развитие на селските райони. През приключилия програмен период това бяха трите оперативни програми, чрез които бизнесът можеше да усвоява средства от европейските фондове. 

Предложенията, които бяха отправени към администрациите, отговорни за Оперативните програми, могат да бъдат обобщени в следните аспекти:

По ОП „Иновации и конкурентоспособност“:
•    Подготовката на система от детайлно разработени икономически политики като необходимо предварително условие за подготовка на адекватни схеми за подкрепа;
•    Прилагане на конкретни и обективно измерими критерии за подбор на проектите, които да послужат за прецизно насочване на финансирането за най-ефективното и ефикасно реализиране на съответните политики, а не просто за разпределение на средствата;
•    По-широко използване на възможностите за аутсорсване на дейности по оценяването, администрирането и/или верифицирането на изпълнението на проектите на с специфични сфери (напр. иновации, енергийна ефективност, и пр.) на външни институции и организации с професионална експертиза в съответните области;
•    Съкращаване на времето за оценка на проектните предложения и верифицирането на разходи;
•    Навременно провеждане на информационни кампании.

По Програмата за развитие на селските райони: 
•    Райониране на земеделското производство и на тази база да се получава предимство; 
•    Финансова помощ да се предоставя само за инвестиции, които са съобразени с конкретните климатични и почвени фактори; 
•    Въвеждане на предимство за продукция отгледана по методите на интегрирано земеделско производство; 
•    Редуциране на максималния размер на допустимите инвестиции, от една страна, при едновременно диференцирано увеличаване на финансовата помощ (процента на субсидията), от друга; 
•    Стриктно спазване на сроковете за обработка на проектите съгласно наредбите;
•    Проекти за инвестиции до 200 000 евро да се разглеждат и договорират на регионално ниво

По ОП „Развитие на човешките русурси“
•    Прилагане на конкретни и обективно измерими критерии за подбор на проектите;
•    Ограничаване до минимум на документите, които се изискват от бенефициентите при кандидатстване и прекратяване на практиката да се искат документи, които са публично достъпни;
•    Съкращаване на времето за оценка на проектните предложения и верифицирането на разходи.
•    Опростяване на правилата за управление, провеждане на тръжни процедури и отчитане на повечето разходи.
•    Увеличаване на размера на авансовото плащане и/или предоставяне на възможност за кредитиране на изпълнението на проекта. 
•    Навременно провеждане на информационни кампании.